От авторите

Целта на тази страница е да вдъхне увереност на родителите, чиито деца все още не са проговорили. Преди да се родят, ние кроим планове за децата си, без дори да подозираме пред какви изпитания ще се изправим и с какво ще трябва да се преборим.

Двамата със съпруга ми сме завършили езикова гимназия – аз с немски, а той с английски език. Преди да се роди синът ни работехме като преводачи и бяхме решени отрано да развием и в него любов към родната реч и желание да изучава чужди езици.

Но уви, в живота ни не всичко се случва така, както сме го планирали. На три годинки синът ни използваше едва десетина от очакваните на неговата възраст около 500-700 думи. Консултирахме се с логопед, невролог и психолог. Всички специалисти бяха единодушни за диагнозата – разтройство на експресивната реч, познато още като моторна алалия и дисфазия на развитието.

Оттогава измина година и половина, през която редовно посещавахме логопед и усилено се занимавахме вкъщи. Синът ни постигна значителен напредък, макар че все още трудно заучава песнички и стихчета и не се изразява свободно като върстниците си. Всеки ден ни изненадва с нови думички, задава всевъзможни въпроси и дори понякога го молим да замълчи замалко.

Така че, скъпи родители, не се отчайвайте, ако тепърва поемате с вашето дете по трудния път към проговарянето!

От една страна, не бива да чакате прекалено дълго, пренебрегвайки проблема и самозалъгвайки се, че нещата ще се оправят от само себе си. От друга страна, не позволявайте на отчаянието и самосъжалението да ви ограбят радостта от живота.

Целенасочената работа с логопед и усърдните занимания вкъщи рано или късно дават резултат.