Етапи на говорното развитие

Непосредствено след раждането дразнителите от вътрешната и външната среда предизвикват у детето различни некоординирани движения на тялото и крайниците, включително и на някои органи, участващи във възпроизвеждането на речта. Първата гласова проява е викът непосредствено след раждането. Той възниква в отговор на редица нови външни и вътрешни дразнения – охлаждане, прекъсване на снабдяването с майчина кръв, първото вдишване на въздух и пр. Тези викове, които продължават и през следващите месеци, имат рефлекторен характер. Едва по-късно започват да се оцветяват с емоционална окраска и плач, които могат да означават някакво временно неблагополучие – например болка, глад, подмокряне и др. Освен виковете детето започва да издава и гласни звуци. Издаваните в този ранен период (1-ия ­и 2-ия месец след раждането) звукове имат нечленоразделен характер. С постепенното развитие на координираните движения на крайниците и тялото се създават възможности и за учленяване на звуците.

През 2-ия месец на преден план са двуустните съгласни (п, б, м) и задноезичните, свързани с процеса на гълтането (г, к, х). Детето произнася вече голям брой звуци, но само някои от тях са характерни за българския език. Между издаваните звуци се наблюдават и много звуци от други езици, а също и непознати за човешкото ухо.

През 3-ия и 4-ия месеци детето започва да се усмихва, а по-късно и да се смее. По това време то започва да издава по-определени звуци, които понякога имат и реактивен характер – влага определена интонация при различните случаи на задоволство. Този период се нарича период на гукането. Глухите деца, които в първите месеци издават неопределени звуци и съчетания от тях, постепенно престават да издават тези звуци, тъй като при тях липсват възможности за слухов самоконтрол.

Към 5-ия месец детето започва да произнася отделни аморфни (безформени) корени на думи, като свързва отделни звуци в срички или верига от срички. По това време то образува и условни рефлекси, свързани със слуха и зрението. Например, ако началото на храненето неколкократно се съпровожда със звуков сигнал, след това детето започва да движи устните си като при хранене, когато се подаде само сигналът.

Появява се и зрително съсредоточаване към ярко осветени предмети. Детето започва да наблюдава движението на устните на майката или на възпитателите по време на говор. От етапа на самоподражание към 6-ия, 7-ия и 8-ия месеци детето постепенно започва несъзнателно да подражава на другите, като произнася някоя дума, чута в момента от околните (ехо-говор). Започва да свързва и отделни срички помежду им – па-па-па, ба-ба-ба и др. Увеличава се употребата на аморфни корени на думи. Първоначално само една сричка може да означава даден предмет или лице – например сричката „ма” може да означава мама, но едновременно с това и редица действия, свързани с майката (покана да го вземе на ръце, да го нахрани, да го облече и др.) Тези аморфни корени в следващия етап се озвучават с повече срички. Например „ма” прераства в цяла дума „мама”. През 8-ия и 9-ия месец детето започва да подражава, но само с отделни звуци и срички. През този период то започва да изпълнява някои по-леки заповеди, дадени му от майката. При думите „Дай ръка” детето протяга ръката си. На въпроса „Къде е татко?” то се обръща към своя баща. Появява се и жестовата реч, която понякога частично или напълно заменя речевите изяви у детето. Смята се дори, че понякога този вид реч води до временно спиране произнасянето на срички, откъси от думи и вериги от звуци.

Към 9-ия и 10-ия месец словото само по себе си започва да придобива своето значение в комплекса от външни речеви дразнители. По този път детето започва да разбира смисловото съдържание на някои думи, без да може още да ги повтаря.

Към края на 1-ата година то вече произнася няколко думи – 5-6 и повече, а някои деца до 10 и повече. Това зависи от общото телесно състояние на детето – да не е болудувало и да не боледува в момента от тежки заболявания. Освен това зависи и от речевото обкръжение – дали получава често речеви дразнения от околните, дали думите, които чува, са емоционално окрасени и дали се явява у детето по-често мотивация за говорене и стимулация за произнасяне на звукове и думи. С появата на първите думи завършва т.нар. подготвителен или предречеви период и започва началният етап на формиране и развитие на речта и обогатяване на речниковия фонд.

Към края на 2-ата година у детето се наблюдава известно развитие на оформящата се речева дейност. Известно е, че т.нар. речеви слух (или фонематичен слух) възниква към 8-ия месец и продължава да се развива до 4-5-годишна възраст. Постепенно детето се освобождава от някои звуци, които са ненужни, и започва да изостря вниманието си към онеци звуци, които чува по-често и които представляват истински речеви звуци на родния ни език. Детето започва да чува и отделя в срички отделните звуци. Словесният фонд постепенно се обогатява, то започва да усвоява и малки шаблони от речеви връзки, обхващащи две, три и повече думи, макар и понякога със сериозни нарушения в произнасянето на някои звуци. В този период на бързо развитие една голяма част от децата (приблизително половината) започват да повтарят отделни срички и думи, което прави впечатление на начално заекване. Разбира се, не се касае за истинско заекване.

През 3-ата година детето научава много нови думи – 500 и повече. Обогатява се автоматичното използване на по-сложни речеви връзки и многословни шаблони. Постепенно грешките в учленяването намаляват, детето започва да говори граматически по-правилно.

Към края на 5-ата година детето заучава добре елементите на т.нар. разговорно-битова реч – най-необходимата форма за общуване, която то използва постоянно. Пасивният му словесен фонд нараства значително и надхвърля 1000-2000 думи. По този начин детето започва да разбира по-правилно и по-точно думите на околните, стои по-дълги и по-правилни изречения. На тази възраст може да се допускат грешки в учленяването на някои звуци, срички и думи. Понякога при разговор може да се наблюдават нарушения в словореда, а също и на граматичните правила. Тези грешки не са обусловени от органична причина, а се дължат на все още неукрепналата речева функция. Възможностите за речево общуване с познати или непознати хора значително се увеличават. По този път се засилват и възможностите за използване на т.нар. диалогична реч, т.е. правилно водене на разговор със събеседници. Макар и бавно, започват да се обогатяват и разширяват възможностите за вътрешна реч. Известно е, че малките деца, когато са сами, първоначално съпровождат всички свои действия с говорене на глас, т.е. разговарят сами със себе си (т.нар. автокомуникация). След това тази реч става шепнеща, като външният й израз изчезва напълно. По този път детето започва да мисли вече чрез вътрешната си реч, т.е. да разсъждава наум. С течение на времето тази реч започва да се съкращава и да преминава в крайно бързи мисловни потоци. Подобно развитие на вътрешната реч се наблюдава и в по-късните години.

През 6-ата година децата често водят разговори с по-дълги фрази и изречения без съществени грешки. По отношение на учленяването на звуците детето може все още да среща трудности при произнасянето само на някои звуци (л, с, ж, ч, ш, р). В тази възраст по пътя на непрекъснато подражаване на възрастните децата имат добра интонация, ритъм и темп, особено ако околните говорят правилно.

Заболявания на органите, участващи във възпроизвеждането на речта

Заболяванията на тези органи водят до т.нар. органични или механични нарушения на учленяването. Тук се отнасят вродените малформации на устните, челюстите, небцето, зъбите и др.

Заболявания на челюстите. Наблюдават се вродени аномалии – например силно издаване на горната или долната челюст напред. Огнестрелните наранявания също могат да причинят тежки повреди на челюстите, съпроводени с речеви нарушения. При тези случаи се налага операция с последващи логопедични упражнения.

Заболявания на езика. Детето може да се роди с малък или голям език, но тези отклонения в размера се срещат сравнително рядко и не причиняват големи затруднения в произнасянето на думите. Късата връзка под езика е сравнително рядко явление, което по начало не нарушава особено говорните възможности.

Заболявания на твърдото и мекото небце. Заболяванията на небцето са от голямо значение, тъй като при тях се наблюдава носов говор и други отклонения в речта. Нарушенията на небцето биват открити и закрити. При откритите издишваната струя минава през носната кухина чрез вродена аномалия – цепнатина на твърдото небце. Подобни явления могат да се наблюдават и при парализи на мекото небце – най-често след боледуване от дифтерит. Към измененията на небцето се отнася голяма група вродени малформации – цепнатина на средната или страничната част на твърдото небце, както и възпалителни заболявания с пробив на небцето, дължащ се най-често на остеомиелит, травми, огнестрелни наранявания и др.

Механични препятствия в гълтачната или носната кухина. Тези нарушения водят до носов говор, който се дължи на това, че въздушната струя преминава в носната кухина при произнасянето на звуците м и н. Поради това тези звуци се чуват глухо, тъпо.

Заболявания на устните. Най-често те се дължат на вродени аномалии – вродена цепнатина на горната устна или комбинация на тази малформация с цепнатината на твърдото и мекото небце и на мъждеца.

Заболяванията на устните водят до механични дислалии, при които се наблюдава неправилно произнасяне на двуустните звуци (п, б, м). Понякога се наблюдава и неправилно произнасяне на някои от гласните, които звучат глухо.

Заболявания на зъбите. Тук се отнасят някои вродени дефекти или ранно придобити увреждания, като неправилна захапка (предна или странична), аномалии в съзъбието и др.

Нарушения на речта при мозъчни заболявания

Ранни мозъчни увреждания. Ранните мозъчни увреждания могат да възникнат през периода на вътреутробното развитие, по време на родовия акт и след раждането до навършване на 3-годишна възраст.
През периода на вътреутробното развитие болестният увреждащ фактор действа или в първите 3 месеца (ембрионалния стадий), или след това – от 4-ия до края на бременността (фетален стадий).

При Синдрома на Даун увреждащият фактор действа в ембрионалния стадий. Засягат се челните дялове на големия мозък, мозъчният ствол и малкият мозък. Появява се дисплазия – недоразвитие на редица системи, като например костната, кожната, сърдечно-съдовата, зрителния анализатор и др. След раждането се наблюдават различни степени на слабоумие. Установяват се и аномалии в броя на хромозомите.

Инфекциозни заболявания у бременната (рубеола, скарлатина, токсоплазмоза и др.). При заболяване на бременната жена от рубеола непосредствено след раждането могат да се наблюдават следните аномалии: катаракта (очно перде) с тежко нарушение на зрението до слепота, сърдечни увреждания, умствена недоразвитост, нарушения на слуха до глухота, парализи на крайниците, епилептични припадъци, отклонения в големината на мозъка и др. Скарлатината и дребната шарка също могат да причинят сериозни увреждания по време на ембрионалния период. Токсоплазмозата води до спастични парализи, обриви, жълтеница, унеричение на черния дроб, различни очни усложнения като хориоретинит (възпаление на хориоидната ципа на окото и на ретината) и др.
Увреждане на мозъка на плода могат да предизвикат рентгеново облъчване в областта на корема на бременната, токсични заболявания (т.нар. токсикози на бременността), травми в коремната област или таза, работа в шумна среда (могат да предизвикат тежки увреди на слуха на плода до пълна глухота), силно изразени анемии, особено в първите месици на бременността, хранителна или витаминна недостатъчносту бременната.

По време на родовия акт също могат да се получат различни увреждания. Когато детето се ражда преждевременно, теглото на мозъка може да бъде по-малко, мозъчната тъкан – недоразвита. Недоразвитостта на мозъка може да причини мозъчни аноксемии (мозъкът не се снабдява с кислород известно време). Ако по време на раждането се наложи на детето да се даде кислород в по-големи количества, мозъкът също може да се увреди.
Неблагоприятни последици може да има, когато съществува несъответствие между размерите на таза на майката и размерите на черепа на детето. Същото се отнася и за мозъчните кръвоизливи с паралитични явления при черепно-мозъчни увреди.

След раждането също могат да настъпят увреждания, които да повлияят неблагоприятно развитието на речта.
Едни от тях са метаболните нарушения, които се дължат на различни ензимни дефекти у детето и понякога имат фамилно разпространение. Метаболните нарушения водят до умствено изоставане и епилептични припадъци.
При нарушаване метаболизма на сярата се наблюдават епилептични припадъци, а понякога и прояви на заекване. Обикновено се засягат няколко члена от една фамилия едновременно. Ако у едно дете след раждането се намали съдържанието на захарта в кръвта за дълъг период от време, може да се стигне до мозъчни увреди, дължащи се на неправилно хранене на мозъка.
Злокачествената жълтеница у децата се дължи на еритробластоза (наличие в кръвта на голям брой еритробласти – млада преходна форма на еритроцита) и хемолиза (усилен разпад) на червените кръвни телца. При 90% от случаите основната причина е т.нар. Rh-несъвместимост.
Върху развитието на речта след раждането неблагоприятно влияние могат да окажат черепно-мозъчните травми, остатъчните явления след оперативна намеса при мозъчен тумор у детето, състоянията след токсични енцефалити и др.

Речеви нарушения при децата с ранни мозъчни увреждания. Смята се, че около 70% от децата с ранни мозъчни увреждания имат и речеви нарушения. При по-голяма част от тези деца се наблюдава забавено развитие на речта, нарушения в учленяването на някои звуци, аграматични и дизартрийни прояви и др.
Нарушението на учленяването може да засяга много от гласните звуци. В такъв случай речта става неразбираема. Понякога артикулационните нарушения могат да се дължат на слабо изработен контрол за движение на езика, устните и челюстите поради сериозни нарушения в проприорецепторите. Речеви разстройства могат да се наблюдават и при деца, които имат умствено изоставане в по-лека или по-тежка форма. Могат да се установят и отклонения в гласа – да бъде беден на звучене с гръден оттенък или дрезгав с носов оттенък.

По-късни мозъчни увреждания. Те се срещат след 3-годишна възраст и се дължат най-често на инфекциозни мозъчни заболявания с менингитни или енцефалитни усложнения, черепно-мозъчни травми и др. При тези случаи може да се наблюдава двигателен или сензорен разпад на речта. При увреждане на други части от мозъка слуховият и зрителният анализатор също могат да бъдат засегнати. В такъв случай се наблюдават по-леки или по-тежки слухови нарушения, съпътствани обикновено и с отклонения в речта и зрението.

Алалия, или дисфазия на развитието

Под алалия се разбира неговорене, немота. Отнася се за голяма група речеви разстройства у деца, които са прекарали ранно мозъчно увреждане.

Тези болестни отклонения на речта се проявяват след 3-годишна възраст или по-късно и се изразяват в недоразвитие или неразвитие на речта.

При моторна алалия липсват или са нарушни възможностите за учленяване на звуците, на думите и фразите при сравнително запазена възможност за разбиране говора на събеседника. Нарушена е предимно възможността за развитие на говорната (външната) реч.

Нормално у децата първоначално се наблюдава т.нар. период на гукане с определена интонация и жестове, а е децата с моторна алалия този период се изразява само с движения. По-късно активният речник на тези деца е крайно ограничен. Понякога се наблюдава и преместване на звуци или срички предимно напред при опит за произнасяне на някои думи, което прави речта неразбираема. На преден план изпъкват прояви на аграматизъм, който се засилва с обогатяването на словесния фонд, а не отслабва, както при нормално развиващото се дете.

Аграматизмът при децата с моторна алалия е траен, поддава се трудно на лечение. Тези деца се отличават от слабо чуващите и глухонемите деца по това, че гласът им е сравнително звучен.

При една системна и целенасочена логотерапия, особено ако тя се прилага още в ранната детска и доучилищна възраст, болните деца постепенно могат да придобият по-богат запас от думи, смисловото значение на които, макар и непълно, се изяснява постепенно. Детето закъснява с речевото си развитие, но чрез логопедични упражнения и медикаментозно лечение успява да компенсира частично или напълно говорния си дефект една към 8-9-10-годишна възраст.

За да бъде успешно лечението на моторната алалия, най-напред трябва да се установи основната причина за заболяването, което е предизвикало разстройството. Необходимо е да се положат всички усилия за лечението на това заболяване още в годините на ранното детство. Логопедичното възстановително лечение се извършва, като се изхожда от етапите на нормалното развитие на речта у здравите деца (т.нар. онтогенезен метод на лечение).

На детето се дават медикаменти, стимулиращи мозъчната корова дейност. Децата, чието заболяване е било по-леко и са лекувани упорито в периода на предучилищната възраст, могат да догонят своите връстници в речевото и умственото развитие при постъпване в училище.

При сензорната алалия на преден план изпъква неразбирането на смисловото съдържание на звуците на речта, на думите и изреченията. Нарушава се или изобщо не се развива достатъчно речевият слух. Често детето прави впечатление на глухо или на умствено изостанало. Понякога наистина могат да се наблюдават прояви на умствено изоставане, което се дължи на невъзможността болното дете да се свързва с родителите и близките си чрез речта. То не разбира смисъла на произнасяните от самото него или събеседника му думи. През отделните етапи на развитие на речта може да се наблюдават рефлекторни повторения на срички и думи, но това се извършва автоматично и не бива да се смесва със съзнателното подражание, както мислят някои родители. Най-често такива деца са раздразнителни и имат прояви на негативизъм, а понякога и особена озлобеност поради трудностите при словесен контакт с близките. При по-леките форми след упорито логопедично и медикаментозно лечение към 9-10-годишна възраст, а понякога и по-рано детето започва да разбира някои думи и съставя кратки фрази или изречения.

Възпитането и обучението на децата със сензорна алалия трябва да се базира на постепенно и системно развитие на речта и мисленето. От особено значение е сензорно-моторното възпитание (постепенно и системно свързване на двигателните образи на думите с техния слухов образ чрез развитие на речевия слух на базата на етапите на нормалното речево развитие у здравите деца). Прилагат се поредица от упражнения за развитие на фонематичния слух, за подобряване на зрително-познавателните нарушения и упражнения за ограмотяване.

Материалът е цитат от книгата „Разстройства на речта у децата”
(изд. 1988 г.) с автор Димитър Даскалов.